Президентът пусна в бой отряд камикадзета
В живота е по този начин - когато някой (примерно Слави Трифонов) не желае да бъде камикадзе, не желае да поеме отговорност и да прави държавно управление без твърда поддръжка, то различен (примерно Румен Радев), ще - не ще, би трябвало да играе тази игра. В резултат на конституционната и житейска логичност към този момент си имаме длъжностен кабинет, който през идващите три месеца би трябвало да спре пропадането на страната и да организира едни от най-сложните избори в новата ни история.
Най-важното за този кабинет е, че той е на Румен Радев. Аватарите на Бойко Борисов несъмнено няма да спрат да повтарят, че Радев е мрачният лидер на галактическата империя, че зад него седят всички партии мераклийки да забият нож в корпуса на ГЕРБ, само че истината е по-проста -
зад служебното държавно управление не седи никой освен Радев
Ако имаше някакво единодушие в анти-ГЕРБ обединението, то щеше да се прояви по време на 45-ия парламент. Общи дейности нямаше, а при сглобяването на служебното правителство БСП дори забрани на свои хора да оказват помощ на Радев, като се наложи да се дава особено позволение за присъединяване на Янаки Стоилов, който е 100 % ляв, само че към 200 % не е “ниновче ”. За Бойко Рашков да не приказваме - той от дълго време не търси нищо от тази партия.
Същото е ситуацията и с десните в служебния кабинет - Радев предложения десни хора като Стойчо Кацаров и Велислав Минеков. Десни, десни, но нямат нищо общо с днешната десница, в противен случай - двамата са измежду острите й критици. Т.е. Радев предложения в служебното държавно управление опозицията на тези, които сякаш поддържат Радев.
Безспорно,
най-ярката фигура в това държавно управление ще бъде... президентът
При първия си длъжностен кабинет Радев назначи за министър председател задоволително известна персона като Огнян Герджиков, който е независима бойна единица. Стефан Янев е алтер-его на Радев, той не е добре прочут, мнозина няма да научат името му до края на работата на служебното държавно управление. Затова властта и отговорността са напълно при Радев.
След Янев Радев подреди един куп хора, които са близки до десницата му - Гълъб Донев, Бойко Рашков, Николай Денков, Христо Бозуков. Все хора, на които е разчитал и явно не са го предали.
Интересен ход на Радев е даването на три основни министерства на юпита. Харвардските ученици Асен Василев и Кирил Петков поеха финансите и стопанската система, а Атанас Пеканов е непосредствено вицепремиер, който дава отговор за еврофондовете. Важно е да се означи, че тези позиции са основни, само че не и в служебно държавно управление. С тези юпита Радев цели друго - да има по-добър взор върху ръководството на обществените пари и еврофондовете. Оттам - да научи в елементи какви са ги правили хората на Бойко.
Това е по този начин заради ясни аргументи. Служебното държавно управление е изцяло обикновено по пълномощия държавно управление, само че търпи две ограничавания - първо, по време - в естествения вид то ще работи към три месеца, и второ, за разлика от определеното държавно управление, то не може да употребява поддръжката на законодателната власт. Има още един детайл - служебното държавно управление има авансово спусната предпочитана задача - да направи избори. Т.е. то не може да разчита на спомагателни финанси, утвърдени от Народно събрание, нито на промени в законите, което мощно лимитира полето за деяние. Не може да подписа огромни покупко-продажби, за които е належащо разрешението и на депутатите. Т.е. нито пари ще има, нито бизнесът ще се развива кой знае какъв брой в това лимитирано време.
Ще работи с това, което има. А то не е доста
На процедура цялата отговорност за провеждането на изборите по новите недописани правила на ИК се стоварва върху Радев. При по този начин формираното държавно управление така наречен анти-ГЕРБ партии няма да се поколебаят да нападат Радев, в случай че изборите зациклят. За ГЕРБ да не приказваме. Радев ще бъде под пресечен огън през месеците до сформирането на 46-о Народно събрание. Залогът е още по-голям - в случай че служебното държавно управление не се оправи, успеха на Радев в идните тази есен президентски избори няма да наподобява по този начин сигурна, както в този момент.
А клопките пред изборите не са един и два. Кабинетът на Борисов отхвърли да внесе промени в бюджета и в този момент служебното държавно управление ще харчи за изборите 65 млн. от други пера, примерно от парите за президентските избори. Законът пък задължи ЦИК и изпълнителната власт да закарат изборни машини в секции в чужбина, като нито е ясно какъв брой машини ще са нужни, нито къде би трябвало да бъдат закарани те. Машините би трябвало да бъдат купени през открит търг, да бъдат сертифицирани, да бъдат охранявани и превозени, да бъдат подсигурени и бюлетини като опция - с две думи - убийствена логистика, която е в пъти по-сложна от тази през април.
Личи си, че Радев е мислил по тези въпроси -
с изключение на 15-те от ЦИК, с изборите ще се занимават посланик от кариерата като Светлан Стоев (МВнР), прочут правист като Бойко Рашков (МВР) и Георги Тодоров, който е зам.-министър на превоза в три държавни управления. Тук Радев не е робувал на партии, търсил е кой ще свърши работата.
Служебното държавно управление на Радев към този момент направи най-важното - Бойко Борисов и неговите хора си събраха багажа. Хората на Янев надали ще свършат чудеса, те би трябвало да сдадат властта след към три месеца. Но не трябва да забравяме - 46-ото Народно събрание също може да не излъчи постоянно държавно управление и Радев ще би трябвало да прави ново или да преназначи това служебно държавно управление. Така че никой не знае. Временното постоянно става непрекъснато.
Засега значимото е едно - Радев направи свое държавно управление, с което даде сериозна поръчка да продължи да бъде обособен и независим политически център. Радев и Нинова още веднъж се разминаха, Радев и улицата на Хаджигенов и Манолова още веднъж не са в един звук. Десницата и Радев още веднъж са на разстояние. Всичко това не приказва просто за разлики, приказва за избистряне на президентската физиономия. А дали служебното държавно управление ще свърши работа - ще забележим. Засега екипът, който събра президентът, наподобява на отряд камикадзета, които хем би трябвало да разрушават стандарти, хем би трябвало да се бранят от всички страни.
Най-важното за този кабинет е, че той е на Румен Радев. Аватарите на Бойко Борисов несъмнено няма да спрат да повтарят, че Радев е мрачният лидер на галактическата империя, че зад него седят всички партии мераклийки да забият нож в корпуса на ГЕРБ, само че истината е по-проста -
зад служебното държавно управление не седи никой освен Радев
Ако имаше някакво единодушие в анти-ГЕРБ обединението, то щеше да се прояви по време на 45-ия парламент. Общи дейности нямаше, а при сглобяването на служебното правителство БСП дори забрани на свои хора да оказват помощ на Радев, като се наложи да се дава особено позволение за присъединяване на Янаки Стоилов, който е 100 % ляв, само че към 200 % не е “ниновче ”. За Бойко Рашков да не приказваме - той от дълго време не търси нищо от тази партия.
Същото е ситуацията и с десните в служебния кабинет - Радев предложения десни хора като Стойчо Кацаров и Велислав Минеков. Десни, десни, но нямат нищо общо с днешната десница, в противен случай - двамата са измежду острите й критици. Т.е. Радев предложения в служебното държавно управление опозицията на тези, които сякаш поддържат Радев.
Безспорно,
най-ярката фигура в това държавно управление ще бъде... президентът
При първия си длъжностен кабинет Радев назначи за министър председател задоволително известна персона като Огнян Герджиков, който е независима бойна единица. Стефан Янев е алтер-его на Радев, той не е добре прочут, мнозина няма да научат името му до края на работата на служебното държавно управление. Затова властта и отговорността са напълно при Радев.
След Янев Радев подреди един куп хора, които са близки до десницата му - Гълъб Донев, Бойко Рашков, Николай Денков, Христо Бозуков. Все хора, на които е разчитал и явно не са го предали.
Интересен ход на Радев е даването на три основни министерства на юпита. Харвардските ученици Асен Василев и Кирил Петков поеха финансите и стопанската система, а Атанас Пеканов е непосредствено вицепремиер, който дава отговор за еврофондовете. Важно е да се означи, че тези позиции са основни, само че не и в служебно държавно управление. С тези юпита Радев цели друго - да има по-добър взор върху ръководството на обществените пари и еврофондовете. Оттам - да научи в елементи какви са ги правили хората на Бойко.
Това е по този начин заради ясни аргументи. Служебното държавно управление е изцяло обикновено по пълномощия държавно управление, само че търпи две ограничавания - първо, по време - в естествения вид то ще работи към три месеца, и второ, за разлика от определеното държавно управление, то не може да употребява поддръжката на законодателната власт. Има още един детайл - служебното държавно управление има авансово спусната предпочитана задача - да направи избори. Т.е. то не може да разчита на спомагателни финанси, утвърдени от Народно събрание, нито на промени в законите, което мощно лимитира полето за деяние. Не може да подписа огромни покупко-продажби, за които е належащо разрешението и на депутатите. Т.е. нито пари ще има, нито бизнесът ще се развива кой знае какъв брой в това лимитирано време.
Ще работи с това, което има. А то не е доста
На процедура цялата отговорност за провеждането на изборите по новите недописани правила на ИК се стоварва върху Радев. При по този начин формираното държавно управление така наречен анти-ГЕРБ партии няма да се поколебаят да нападат Радев, в случай че изборите зациклят. За ГЕРБ да не приказваме. Радев ще бъде под пресечен огън през месеците до сформирането на 46-о Народно събрание. Залогът е още по-голям - в случай че служебното държавно управление не се оправи, успеха на Радев в идните тази есен президентски избори няма да наподобява по този начин сигурна, както в този момент.
А клопките пред изборите не са един и два. Кабинетът на Борисов отхвърли да внесе промени в бюджета и в този момент служебното държавно управление ще харчи за изборите 65 млн. от други пера, примерно от парите за президентските избори. Законът пък задължи ЦИК и изпълнителната власт да закарат изборни машини в секции в чужбина, като нито е ясно какъв брой машини ще са нужни, нито къде би трябвало да бъдат закарани те. Машините би трябвало да бъдат купени през открит търг, да бъдат сертифицирани, да бъдат охранявани и превозени, да бъдат подсигурени и бюлетини като опция - с две думи - убийствена логистика, която е в пъти по-сложна от тази през април.
Личи си, че Радев е мислил по тези въпроси -
с изключение на 15-те от ЦИК, с изборите ще се занимават посланик от кариерата като Светлан Стоев (МВнР), прочут правист като Бойко Рашков (МВР) и Георги Тодоров, който е зам.-министър на превоза в три държавни управления. Тук Радев не е робувал на партии, търсил е кой ще свърши работата.
Служебното държавно управление на Радев към този момент направи най-важното - Бойко Борисов и неговите хора си събраха багажа. Хората на Янев надали ще свършат чудеса, те би трябвало да сдадат властта след към три месеца. Но не трябва да забравяме - 46-ото Народно събрание също може да не излъчи постоянно държавно управление и Радев ще би трябвало да прави ново или да преназначи това служебно държавно управление. Така че никой не знае. Временното постоянно става непрекъснато.
Засега значимото е едно - Радев направи свое държавно управление, с което даде сериозна поръчка да продължи да бъде обособен и независим политически център. Радев и Нинова още веднъж се разминаха, Радев и улицата на Хаджигенов и Манолова още веднъж не са в един звук. Десницата и Радев още веднъж са на разстояние. Всичко това не приказва просто за разлики, приказва за избистряне на президентската физиономия. А дали служебното държавно управление ще свърши работа - ще забележим. Засега екипът, който събра президентът, наподобява на отряд камикадзета, които хем би трябвало да разрушават стандарти, хем би трябвало да се бранят от всички страни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ